Много хора вярват, че ако работят усърдно, бъдат лоялни и дават повече от себе си, повишението ще дойде естествено. Често обаче това не е така. Защото организациите рядко повишават хора само заради стаж, усилие или добра воля. Повишават хора, в които виждат капацитет за следващо ниво. И това е различно.

Да се справяш отлично в настоящата си роля не е същото като да демонстрираш готовност за по-висока роля.

Повишението не е награда.
То е решение за доверие.

И ако искаш да повишиш вероятността това решение да бъде в твоя полза, ти трябва стратегия.

6 неща, които увеличават шанса за повишение

1. Фокусирай се върху правилните неща

Не всяка допълнителна работа има стойност.

Добрите лидери бързо разпознават кои инициативи имат реално значение за бизнеса и насочват усилията си именно там. Това обикновено са проекти, които водят до растеж в ключови показатели — приходи, клиенти, лоялност, стратегически партньорства, разпознаваемост — или подобряват ефективността чрез оптимизация на разходи и процеси. С други думи: създават измерима стойност за компанията.

Затова, когато имаме идея или искаме да поемем допълнителен проект, е важно първо да го оценим през перспективата на бизнеса, а не само през собственото си желание да бъдем полезни. Добър въпрос не е „Мога ли да го направя?“, а „Има ли това реална стойност за компанията?“

Можем да преценим това, ако си зададем няколко стратегически въпроса:

• Каква конкретна стойност ще създаде този проект за компанията?
• Какви ресурси ще изисква — време, хора, бюджет, внимание?
• Има ли друг начин със същите ресурси да се постигне по-голям резултат?
• Ще подкрепи ли този проект основните ми отговорности или ще отклонява фокус от тях?
• Свързан ли е с приоритетите и дългосрочната посока на компанията?
• Устойчив ли е — има ли ресурс да бъде поддържан след старта?

Този тип мислене отличава изпълнителя от човека със стратегически потенциал. А именно вторият по-често получава повишение.

2. Бъди проактивен и демонстрирай поведение от следващото ниво още преди да си там

„Проактивността означава, че ние като човешки съшества сме отговорни за нашия собствен живот, че поведението ни е функция на нашите решения, а не на състоянията ни… Проактивните хора познават отговорността, те не винят обстоятелствата и условията за своето поведение, защото то е резултат от съзнателния им избор, базиран върху ценности, а не от състоянията им, основани на чувства.“                        Стивън Кови

Проактивността е едно от най-често търсените качества при хората, които организациите развиват и повишават. Защо? Защото проактивните хора не чакат обстоятелствата да се подредят. Те влияят върху тях. Проактивният човек мисли в решения, а не в оправдания. Разпознава възможности. Поема инициатива. Действа. Носи отговорност. Когато срещне проблем, не пита: „Защо това се случва?“ А: „Какво мога да направя аз оттук?“

В основата на проактивността стоят три неща: Отговорност. Действие. Фокус.

Фокус не върху всичко, което е извън контрол, а върху онова, на което можем да повлияем. Именно това отличава проактивния от реактивния начин на мислене.

Реактивният човек казва:

• Нищо не мога да направя.
• Няма да приемат идеята ми.
• Нямам време.
• Не мога.
• Такава е ситуацията.

Проактивният човек казва:

• Нека видя алтернативите.
• Мога да подобря начина, по който представям идеята си.
• Ще подредя приоритетите си.
• Ще науча как.
• Какво зависи от мен тук?

Тази разлика изглежда малка. Но именно тя често разделя хората, които остават на място, от тези, които се придвижват напред. Защото компаниите повишават не само добри изпълнители. Повишават хора, които мислят и действат като хора от следващото ниво.

3. Поеми отговорност за собственото си развитие

Да бъдеш проактивен означава да не оставяш професионалното си развитие в ръцете на компанията, мениджъра или обстоятелствата. Да поемеш водеща роля в него. Защото кой има най-голяма полза от това да учиш, да развиваш умения, да трупаш опит и да растеш като професионалист? Ти.

Да, компанията също печели. Но този капитал остава твой — и го носиш със себе си във всяка следваща роля и организация. Силните професионалисти не чакат компанията да ги развива. Те инвестират в себе си първи. И точно това често ги прави видими за възможности. Да, добрите компании инвестират в хората си. Но рядко инвестират еднакво във всички. Обикновено развиват повече онези, които вече демонстрират инициатива, отговорност и ангажираност към собствения си растеж.

С други думи: Хората, които поемат отговорност за развитието си, по-често получават подкрепа.

4. Заяви амбициите си

Една от честите грешки е да очакваме ръководителят ни сам да се досети, че искаме развитие.

Не предполагай, че е очевидно. Заяви го.

Когато ясно комуникираш амбицията си за следващо ниво, не просто изразяваш желание — създаваш движение.

Това често води до няколко важни неща:

• привличаш внимание към работата и потенциала си
• получаваш обратна връзка, която може да ускори развитието ти
• увеличаваш вероятността да получиш подкрепа и насоки
• демонстрираш инициатива и проактивност
• увеличаваш шанса да бъдеш включен/а в обучения и значими проекти
• разбираш какви са реалните критерии за следващото ниво
• можеш целенасочено да започнеш да демонстрираш точно качествата, които организацията цени

Но важно е не само да заявиш амбиция, а да го направиш стратегически.

Как:

Поискай разговор. Инициирай среща с прекия си ръководител с ясна тема: развитие.

Подготви се. Не отивай с общо желание, а с аргументи — резултати, принос, постижения, готовност.

Задай правилния въпрос. Вместо просто „Искам повишение“, попитай: Какво е нужно да демонстрирам, за да бъда разглеждан/а за следващо ниво? Това е много силен въпрос.

Обсъдете план. Ако е нужно, предложи конкретни следващи стъпки и план за развитие.

Защото амбицията, която е заявена ясно и подкрепена с действия, се възприема различно. Тя се възприема като лидерски сигнал.

5. Създай мрежа от посланици

Успехът не е самотно занимание! Клишето е вярно.

„Можете да имате всичко, което желаете в живота, ако просто помогнете на достатъчно хора да постигнат онова, което желаят те.“

Повишенията рядко са индивидуални решения. Често са социално валидирани. Освен резултати и експертиза, значение има и каква репутация изграждаш около себе си. Тук идва ролята на посланиците.

Посланик е човек, който има високо мнение за теб, вярва в качествата ти и би те препоръчал с увереност, когато името ти влезе в разговор. А това има значение. Защото повишенията рядко се случват във вакуум. Те често се влияят и от доверието, което си изградил/а около себе си.

Ключовата дума тук е стойност.

От една страна — да повишаваш собствената си стойност. Да инвестираш в умения, резултати, професионален имидж. От друга — да създаваш стойност в отношенията си с хората.

Да проявяваш интерес.
Да подкрепяш.
Да допринасяш.
Да помагаш, когато можеш.

Хората не стават наши посланици случайно. Те стават такива, когато са усетили стойност в работата с нас и в присъствието ни. И тук има нещо важно: Networking не е да трупаш контакти. А да изграждаш доверие. Особено внимание заслужават отношенията ти с хората, които вземат решения за развитието ти — и с хората, на чието мнение те се доверяват. Защото често репутацията ти влиза в стаята преди теб. И понякога тя работи в твоя полза още преди ти да си проговорил/а.

6. Отличи се

Ако трябва да избера само една идея от цялата стратегия, тя би била тази. Защото не е достатъчно да имаш качества, идеи и потенциал. Те трябва да бъдат разпознаваеми.

Когато ръководството решава кого да повиши, това, че се справяш добре — както всички останали — рядко е достатъчно. Изборът често отива към човека, който изпъква. С резултати. С мислене. С присъствие. С ясно разпознаваема стойност. Трябва да помогнеш на хората около теб да си представят именно теб на следващото ниво. Това е въпрос и на принос, и на професионален имидж.

Добре е да си зададеш няколко въпроса:

• С какво ме асоциират хората около мен?
• С какво искам да ме асоциират?
• Видимо ли демонстрирам това в работата си?
• Кое ме прави разпознаваем/а?

Защото ако не ти управляваш професионалния си образ, средата ще го направи вместо теб.

Накратко, за да се отличиш:

• приносът ти трябва да е видим
• стойността ти — разпознаваема
• експертизата ти — търсена
• идеите ти — чути
• резултатите ти — над средните
• начинът ти на мислене — отличим

И може би най-важното:

Не се стреми просто да бъдеш добър в работата си.
Стреми се да бъдеш труден за пренебрегване.

Това често е разликата между ценен служител и очевиден избор за повишение.ачествата и потенциала, които ежедневно демонстрираме с поведението си.

Повишението не идва, защото си чакал достатъчно дълго. И не идва само защото работиш много. То идва, когато хората виждат в теб човек, който вече функционира на следващото ниво.

Свързани статии:

Защо едни успяват, а други не. Прозренията, които имат силата да ни трансформират.

Вярванията, с които живеем.

Какво представляват вярванията?

Мисъл, която повтаряме достатъчно дълго и към която е прикрепена емоция, постепенно се превръща в убеждение. А убежденията управляват избора, поведението и живота ни — автоматично.

Всеки от нас има своя система от вярвания, през която възприема себе си, другите и света.

Какво мислим, че можем.
Какво вярваме, че заслужаваме.
Кое приемаме за възможно.
Кое смятаме за недостижимо.

Тези вярвания не са просто мисли. Те са вътрешни филтри, през които интерпретираме реалността. И именно те определят посоката, в която животът ни се движи. Една от ключовите идеи в НЛП е, че преживяването ни за света не е самият свят. То е нашата интерпретация на света. Затова двама души могат да преминат през една и съща ситуация — и да ѝ придадат напълно различен смисъл.

Не реагираме на реалността такава, каквато е. Реагираме на начина, по който я интерпретираме.

И тук идва важното:

Нашите убеждения не са непременно факти. Често са предположения, които сме приели за истина. И сме спрели да поставяме под въпрос. А това има значение. Защото животът ни е резултат от действията ни. А действията ни следват това, в което вярваме. Затова вярванията ни могат да бъдат двигател на растеж и успех. Но могат и да се превърнат в невидими ограничения. Именно там започва разликата между ограничаващи и подкрепящи вярвания.

Ограничаващите вярвания рядко звучат като „вярвания“. Обикновено ги преживяваме като факти. Като нещо очевидно. Нещо вярно. Нещо, което „просто е така“. И точно затова често не ги поставяме под въпрос.

Един от начините да ги разпознаем е да ги видим в контраст — как звучи ограничаващата интерпретация и как би могла да изглежда една по-ресурсна рамка на мислене.

Например:

От: Не съм достатъчно добър, за да успея.
Към: Уменията се развиват. Компетентността се изгражда.

От: Успяват само хора с връзки.
Към: Стойността, последователността и приносът също създават възможности.

От: За успех се плаща с лишения.
Към: Успехът може да се изгражда устойчиво, без да жертвам всичко важно.

От: Животът ми е такъв и не може да се промени.
Към: Посоката ми се променя, когато променя изборите си.

От: Нищо не зависи от мен.
Към: Винаги има нещо, върху което мога да влияя.

От: Твърде късно е.
Към: Промяната започва в момента, в който взема решение.

От: Ако другият беше различен, щях да съм щастлив/а.
Към: Отговорността за вътрешното ми състояние е моя.

От: Няма как. Невъзможно е.
Към: Винаги има повече възможности, отколкото виждам в момента.

Ако промяната на вярвания беше въпрос просто на нова информация, тя щеше да е лесна. Не е. Причината е, че не възприемаме новите идеи неутрално. Филтрираме ги през вече съществуващите си убеждения. И точно тук е парадоксът: Използваме старото мислене, за да оценим дали новото е възможно. И така несъзнателно запазваме рамката, която искаме да променим. Затова промяната на убеждения не започва с това да мислим „по-позитивно“. Започва с това да поставим под съмнение онова, което досега сме приемали за истина.

Именно оттук започва работата с ограничаващите вярвания.

Разрушаване на ограничаващи вярвания

Ограничаващите вярвания не се разпадат, когато просто ги заменим с „по-позитивни“ мисли. Те започват да отслабват, когато ги поставим под съмнение. И често първият сигнал, че едно вярване има нужда да бъде преразгледано, са резултатите, които създаваме. Ако действията ни системно не ни водят към това, което искаме — възможно е проблемът да не е само в действията. А в рамката, от която действаме.

Започни с въпроса: Това, в което вярвам, помага ли ми — или ме ограничава?

Ако те ограничава, започни да го оспорваш. Не с позитивно мислене. А с изследване.

Въпроси, които могат да разклатят едно ограничаващо вярване:

• Как знам, че това е истина?
• Какви реални доказателства имам за него?
• Има ли друга възможна интерпретация?
• Има ли хора, за които това не е вярно?
• Какво ми струва да продължа да вярвам в това?
• Какво би било възможно, ако спра да вярвам в него?
• Това вярване защитава ли ме — или ме държи малък/малка?
• Това вярване в моя услуга ли е?

Понякога един добър въпрос прави повече от десет нови утвърждения.

Нови подкрепящи вярвания

Не можем просто да премахнем едно ограничаващо вярване и да оставим празно място. Умът не работи така. Когато поставим едно старо убеждение под съмнение, следващата стъпка е да изградим ново — по-истинно, по-ресурсно и по-полезно за живота, който искаме да създаваме.

Но новите вярвания не се изграждат чрез повторение. Изграждат се чрез доказателства.

Чрез нов опит.
Нови действия.
Нови резултати.

Така постепенно умът започва да приема за истина не стария модел, а новия.

И това е важно да се помни:

Не променяме живота си директно.
Променяме мисленето, от което го създаваме.

А когато се променят вярванията, се променят изборите. Когато се променят изборите, се променят резултатите.

И оттам — животът.

Защо едни хора с талант, умения и потенциал се придвижват напред, а други остават на място?

Този въпрос ме занимаваше години. Защото в професионалния си път срещнах много хора, които имаха почти всичко необходимо, за да успяват — компетентност, мотивация, интелигентност, амбиция. И въпреки това малцина реализираха истински потенциала си. Дълго време вярвах, че разликата е в ресурсите, средата или възможностите. Днес вярвам, че рядко е това.

Разликата много по-често е в начина на мислене.

Ние правим това, в което вярваме

Това беше едно от първите прозрения, които промениха нещо в мен. Защото започнах да виждам, че резултатите ни не са случайни. Те са естествено следствие от мисленето, от което действаме. Начинът, по който мислим, определя какво виждаме като възможно, какво допускаме, какво избираме и какво предприемаме. А това оформя резултатите.

Моето сляпо петно

Дълго време самата аз не виждах това. Имах качества. Имах мотивация. Но години наред съм се движила с толкова малки стъпки, че отстрани е изглеждало, че стоя на място. Не защото не съм имала потенциал. А защото мисленето ми не е подкрепяло потенциала ми.

Това беше моето сляпо петно. И трансформацията ми започна, когато започнах да го осветявам.

Какво отличава хората, които се придвижват напред

Днес вярвам, че рядко това са повече талант, повече късмет или повече връзки. По-често са принципите, от които живеят. Начинът, по който мислят. Рамките, през които интерпретират живота. Именно оттук започнаха прозренията, които промениха моя живот. Прозрения не за това как да правя повече. А как да мисля различно. Защото ако с настоящото си мислене можехме да стигнем до следващото ниво, вероятно вече щяхме да сме там.

А понякога промяна дори с един градус в начина на мислене променя цялата посока.

Ето част от принципите и убежденията, които промениха моята посока:

•        100% отговорност

Животът ни е отражение на изборите ни — съзнателни или не.
Преходът от „така ми се случва“ към „аз избирам“ променя всичко.

   •      Всеки може. Потенциалът е безкраен.

Всеки човек има или може да създаде ресурсите, от които има нужда. Развитието идва от способността да учим, да се адаптираме и да мислим различно. Човешкият потенциал е безкраен. Няма пределна точка, след която да не можем да учим нови неща и да подобряваме уменията си.

•        Успехът следва стойността, която човек създава за обществото.

Успехът е функция на стойността и ползата, която създаваме за другите.

•       Всеки човек е в непрекъснато развитие.

Всеки ден е нов ден. Всеки ден имаме избор и можем да изберем да бъдем различни, без значение какви сме били до вчера. В състояние сме да преобразим себе си, да преобразим живота си. Просто трябва да изберем.

•        Перспективата създава реалността.

Не виждаме реалността такава, каквато е, а такава, каквато я интерпретираме. Промяната в гледната точка осветява нови възможности, които винаги са били там.

•       Действието създава промяната.

Идеите сами по себе си не променят нищо. Промяната идва от това, което правим с тях.

Успехът често започва не с нови ресурси.
А с нова перспектива.

И понякога това е достатъчно, за да тръгнеш в съвсем различна посока.

В бизнес света съществува един термин, който все по-често може да се чуе и в България – Elevator pitch.

Това е кратка, убедителна и запомняща се реч, която използваме, за да привлечем вниманието на потенциален партньор, работодател или клиент към себе си или компанията си, към продукт, проект или идея. Това представяне трябва да е дълго, колкото возенето в асансьор, от където идва и името му. За това кратко време трябва да представим по най-добрия и интересен начин себе си или компанията си.  

В съвременния забързан свят, в който е все по-трудно да задържим вниманието на събеседника си, това е важен инструмент за личния ни брандинг. Aко подготвим добре своята кратка презентация, бихме увеличили в голяма степен шансовете си за сътрудничество.

Защо ни е необходимо да подготвим предварително това свое представяне?

Да си представим, че срещаме случайно в коридора на офис сградата, в която работим изпълнителния директор на комапнията, качваме се заедно в асансьора, за да отидем на седмия етаж. Вратите се затварят и той най-вече от учтивост ни пита: „Как си днес, как вървят нещата във вашия отдел?“. Ние леко притеснени отговаряме: „ Благодаря, добре, всичко е страхотно.“, следват няколко секунди неловоко мълчание, асансьорът спира, вратите се отварят, всеки тръгва в своята посока и ние по никакъв начин не сме се отличили в съзнанието на големия шеф.

Нека си представим и друг сценарий – по време на конференция срещаме бивш наш клиент. След стандартната размяна на любезности, той ни пита къде работим в момента?   Можем да разкажем много, но oткъде да започнем? И така, докато се опитваме да организираме мислите си, казваме просто името на компанията и длъжността, която заемаме. Навярно това не говори много на нашия събеседник, но стандартната реакция не е да ни помоли да поясним. Той или ще започне да говори за себе си или ще ни пожелае успех и ще се отдалечи. Ако бяхме по-добре подготвени, вероятно щяхме да го впечатлим и да го спечелим като клиент отново.

Или пък сме на кариерен форум, за да проучим нови кариерни  възможности . Срещаме потенциален работодател и той ни пита какви са интересите ни… Прекрасен момент да заблестим J

За да се възползваме от всяка възможност, която ни се предоставя, трябва да сме подготвени за нея, затова и в тази статия ще се научим как да подготвим своето впечатляващо 10-секундно представяне.

Когато искаме да ангажираме хората, на които говорим, трябва да имаме кристална яснота относно следните 3 въпроса:

1. Какво?  – Каква информация даваме?
2. Какво от това? – Защо тази информация е важна за хората? Как ще им помогне?
3. И сега какво? – Какво действие, каква стъпка трябва да направят, какво да променят, за да получат ползата, която нашата информация им дава?

Как да създадем своето представяне в 3 стъпки?

• Стойност

Хората  не се интересуват особено от  това каква е титлата ни или дори как се казва компанията ни. Те искат да знаят какво точно правим, и как бихме могли да им бъдем от полза.  Затова е нужно да разкажем по възможно най-интригуващия начин каква е стойността, която създаваме за нашите клиенти, партньори или работодатели.  Добре е да започнем речта си с ясно послание за себе си  – кои сме ние и какъв проблем решаваме, с какво се отличаваме, каква е страстта ни. Трябва да помогнем на отсрещната страна да си представи с какво можем да сме й полезни и какво би й донесло евентуалното ни сътрудничество. Когато създаваме представянето си трябва да си зададем въпросите:

• Как бих искал да ме запомнят? Не повече от 2 неща.
• Какъв проблем решавам аз с моята дейност / професия?
• Кой се нуждае от това решение?
• Защо точно аз мога да предложа добро решение?
• Каква би била ползата за отсрещната страна?

Не бива да забравяме, че нямаме много време на разположение, така че трябва още в първите секунди да предизвикаме усмивка или оживен интерес. Максимумът за нашето представяне е 10-15 секунди. За това време трябва да сме провокирали любопитство. Ако успеем събеседникът ни сам ще ни окуражи да продължим и ще влезе в дискусия, ако ли не – ще ни пожелае любезно успех и ще отмине. Ако все пак е видял евентуална полза за себе си от бъдещо наше сътрудничество, категорично ще ни запомни.

Ключовите думи са решение на проблем и предизвикване на интерес.

• Свързване

След като сме направили краткото си представяне е добре да вмъкнем нещо, с което да се опитаме да се свържем със събеседника си. Да потърсим и подчетаем нещо, което ни свързва –  обща бизнес сфера, сходни бизнес предизвикателства, общи интереси, общи партньори…

• Практика

Най-лесно ще създадем речта си, ако я напишем на лист хартия, след което да заменяме или премахваме всяка част от нея, която не носи важна информация или е скучна или звучи като клише. Важно е  и да практикуваме убедителното й изговаряне като внимаваме в същото време тя да звучи непринудено. След като сме готови е добре да я запишем с диктофон и чуем как звучи. Още веднъж да се уверим дали дава информацията, с която искаме да ни запомнят, дали буди любопитство, дали звучи автентично. И да я подобряваме и подобряваме докато сме сигурни, че с нея бихме оставили отпечатък в съзнанието на събеседника си. Когато смятаме, че е перфектна е добре да поискаме обратна връзка от приятел и отново да я полираме при нужда.

Естествено, всяко представяне следва да е съобразено с реалната ситуация и нашите цели:

• Представяне на компанията, в която работим пред потенциален клиент
• Представяне пред потенциален работодател
• Представяне себе си, стремежите си или проект, който ръководим пред висшето ръководство и така да увеличим шансовете си за повишение
• Представяне с цел разширяване на  мрежата си от контакти

Във всеки случай акцентите ще са различни. Същественото обаче си остава едно – да имаме готови кратки и ясни реплики, които носят важната информация за нашия събеседник. Да сме в състояние да привлечем вниманието му за няколко секунди и да оставим отпечатък у него. Откликът, който целим да получим е „ Уау, колко интересно! Разкажи ми повече.“

„Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност“

Хенри Форд

Примери:

Освен всичко друго добрата подготовка ни носи сила и смелост и ни помага не само да грабнем възможностите, но и да започнем сами да ги създаваме.

Свързани статии:

• Ново работно място – как да заблестим още в началото?

• Как да поискаме и получим повишение на позицията и/или заплатата си?