Мечтателят. Реалистът. Критикът.

В тази статия ще ви представя едно упражнение, вдъхновено от творческата стратегия за успех на Уолт Дисни. То помага да разширим значително перспективата си и ефективно да превръщаме идеите в реалност.

Концепцията

Прилагането на стратегията изисква да организираме мисловния си процес така, че разглеждайки дадена идея или проект да се потопим последователно в 3 различни роли: на мечтателя, на реалиста и на критика. Всяка от тези роли предлага различна гледна точка, носи уникални прозрения, има силни страни, но и слабости. Успехът на стратегията се състои в колективния им потенциал, в тяхната интеграция и хармонизиране.

Кой може да приложи тази стратегия?

Упражнението може да бъде направено както индивидуално, така и от цели екипи, които работят по даден проект, идея или казус.

• Ако се прави от един човек, то той ще бъде поканен да се потопи във всяка от трите роли и съответно да приложи 3 различни начина на мислене, като това се случва в 3 последователни и отделени един от друг момента.
• Ако упражнението се прави от цял екип, то тогава участниците се разделят в 3 отбора (един отбор може да се състои и от 1 човек). Полезно би било и да се определи 1 човек, който да влезе в ролята на наблюдател.

Кои са трите роли?

МЕЧТАТЕЛ – Въплащава безграничната креативност, въображение и оптимизъм. В неговия ум всичко е възможно и достъпно. Мисли и мечтае смело и в големи мащаби. Потапя се във въображението си и изключва всичко останало. Не мисли за детайлите и процесите. Мечтателят е много силен в творческото си мислене, но ентусиазиран от идеите си, той пренебрегва практическите ограничения. Често му липсва фокуса на реалист относно действията и това как да превърне голямата мечта в подробен план с ясни стъпки. Рамката, през която мисли е: Какво искам? Каква е най-голямата, най-смелата мечта? Ако всичко е възможно и няма никакъв риск, какво искам? Ако това са моите 100%, как изглеждат 120%? Защо искам това? Кои са ползите, за които си мечтая?

РЕАЛИСТ – Приема, че мечтата е абсолютно възможна и реалистична. Той има прагматично, структурирано, методично мислене. Действа от позицията на практичност и рационалност. Има мотивация и енергия за действие. Той е проактивен и търси начини, стратегии, ресурси за действителното осъществяване на идеята. Разделя голямата мечта на етапи и впоследствие на конкретни, постижими, измерими цели и стъпки. Приоритизира, залага крайни срокове, създава и управлява процесите. Прагматичният му възглед му помага в планирането и използването на ресурсите, но фокусът му върху настоящата реалност може да задуши иновациите и да ограничи преследването на смели идеи. Рамката, през която мисли е: Как мога да осъществя идеята и да реализирам начинанието? Какво трябва да се случи и да е налице, за да постигна целта? Какви ресурси вече имам, какви още ми трябват и как ще ги осигуря?

КРИТИК – Макар и приемана за отрицателна, ролята на критика е много важна и решаваща за успеха на даден проект, цел, идея. Критикът вижда и намира пречките, пропуските, липсващите брънки в плана, които ако останат незабелязани, биха осуетили успеха на начинанието. Критикът е като най-добрият ни приятел, който винаги ни казва истината, за да ни предпази. Ефективният критик анализира предложения план или стратегия и осветява всичко, което би могло да се обърка, с цел то да бъде предотвратено. Недоволството на критика кара реалистът да подобрява стратегията и плана си. Въпреки това, неговата склонност към скептицизъм и негативност може да намали ентусиазма и увереността, да породи съмнение, че успехът е възможен и да попречи на напредъка. Рамката, през която мисли е: Какви проблеми и предизвикателства биха могли да съществуват по пътя и какво ще правим, когато това в действителност се случи? Какво липсва? Кои са слабите места? Каква е цената?

Както виждате, перспективите на мечтателя, реалиста и критика са съвсем различни и това е най-ценното. Всеки от тях вижда различни фрагменти от една и съща картина. Ролите не се определят като добри, по-малко добри или лоши. Всяка от тях ни потапя в различен начин на мислене, който има своя важен принос за отделните етапи от цялостния процес на реализация. Прегръщайки смелата визия на мечтателя, прагматизма на реалиста и проницателността на критика, можем да прокараме път напред, който е едновременно амбициозен и иновативен, но също така постижим и устойчив.

Има само две правила

1. Да се осигури различно мисловно пространство за всяка една роля. Трите роли никога не бива да се смесват. Всяка от тях трябва да получи достатъчно време за размисъл и предложения, така че да бъде напълно изчерпана.
2. Критикът никога не общува директно с мечтателя! Преходът от мечтател към критик и обратно винаги минава през ролята на реалиста.

Упражнението в действие

1. Потопете се в ролята на мечтателя. Дайте си време да се свържете с усещането да мечтаеш свободно, без ограничения. Помислете за голямата картина, за най-смелата мечта. Визуализирайте, давайте идеи, с нагласата, че всичко е възможно и няма никакъв риск. Усетете всички възможни ползи от реализирането на идеята. Разгърнете напълно тази роля.
2. Стъпете и се потопете в пространството на реалиста. Мислете и действайте така, сякаш идеята е напълно възможна и постижима. Създайте подробен план за превръщането й в реалност. Планирайте детайлите, ресурсите и конкретните действия. Не се отказвайте. Каквото и ограничение да се появи, вие имате на разположение всички необходими ресурси, за да се справите с него. Разгърнете напълно тази роля.
3. Стъпете и се потопете в пространството на критика. Помнете обаче, че го правите с добро намерение и то е да идентифицирате и предотвратите евентуалните пречки и проблеми. Разгледайте плана и намерете слабите места. Какво може да попречи на изпълнението? Какво не му достига? Адресирайте всички въпроси и слаби точки към реалиста. Как ще ги преодолее? Как ще подобри плана си? Позволено е да критикувате плана, но не и човекът, който го е създал.
4. Ако ролята на критика е изчерпана, се върнете в пространството на реалиста и преразгледайте плана, на база на поставените от критика въпроси. Направете промени и дайте нови предложения.
5. Критикът отново следва да оцени плана. Тази фаза се повтаря до момента, в който критикът даде знак, че планът е готов и ще проработи.
6. След всички промени и подобрения, реалистът иска потвърждение от мечтателя,че този план отразява неговата идея/мечта и постигайки го, той ще получи ползите, за които си мечтае.

Ако упражнението се прави от екип, то всеки отбор влиза в избраната роля, а наблюдателят слуша внимателно и следи за това да е напълно потопен и асоцииран със съответния начин на мислене.

Всеки от нас, несъзнателно и съвсем органично, влиза в една от трите роли, всеки ден. Ценно е да осъзнаем какъв е типичният ни подход към възприемането на света и вземането на решения. Кое е пребладаващото ни мислене – това на мечтателя, на реалиста или на критика? Знаейки това, можем съвсем съзнателно да развиваме и интегрираме в себе си и другите роли, така че да хвърлим светлина върху нови перспективи, неизползвани възможности и да  увеличим потенциала за практическото осъществяване на идеите и мечтите си.